Простият ключ към аквакултурата и консервирането

– подобряване на здравният статус на аквакултурите (системи за регулиране на гъстотата на посадката, използване на медикаменти с по-кратък период на разграждане и намаляване на вредното въздействие, обогатяване с кислород и др.);

Все пак българската лютеница не може да бъде произведена, ако нямаме български домати и чушки.

След като дефинираме минималните изисквания, ще направим всичко възможно, за да регистрираме продукта като традиционен. Но съгласно правилата не можем да регистрираме в Европейския съюз лютеницата просто така.

- Все по-често в търговската мрежа виждаме и есетрови риби. Дали те са част от българската аквакултура?

- Какви профилактични мероприятия се използват в аквакултурата?

осигуряване на съвместимост между аквакултурата и околната среда; изграждане на високопроизводителен сектор за отглеждане на морски животни; гарантиране на защитата на здравето на потребителите и признаване на здравните преимущества на хранителните продукти от водни организми.

ЕС подкрепя също научните изследвания и иновациите по ключови аспекти на аквакултурите в ЕС: като се започне от взаимодействието с околната среда, здравето и храненето на отглежданата в развъдници риба и се стигне до възпроизводството и размножаването.

Автор: Юлиана Стоичкова Юлиана Стоичкова завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. Дълги години се занимава с печатни медии в областта на градинарството и цветарството.

Този механизъм включва онлайн платформа с достъпна база от знания за всички заинтересовани страни (например ръководство за финансирането от ЕС и база данни за финансирани от ЕС проекти в сектора). Той включва и информация по държави за различните МНСП аквакултурите и производството на консерви на всички държави членки.

- Какво се случва с работата по стандартите за лютеницата?

Яхния е свята. Почти всеки може да разкаже за принципите на своя избор, за любимите си производители. И почти всички с тъга отбелязват, че „консервираните храни не са едно и също“.

Създава се изкуствена среда, докато в садковото стопанство нещата са коренно различни. Там се разчита на големия воден обем на басейна, без да са необходими окислородяване или грижа за отпадъците.

В Центъра за аквапоника в Стара Загора се предвижда новият начин на производство на риба и полезни растения да бъде съчетан и с нов начин на реализация на продукцията. Ще се произвежда риба тилапия, но заради научноизследователската дейност, която също ще бъде застъпена в центъра, ще се отглеждат и други видове риба с цел проследяване на симбиозата на видовете в системата аквапоника, разкриват от компанията.

Надие Жаафар се класира пета на Световното първенство по джудо за кадети в Перу

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15

Comments on “Простият ключ към аквакултурата и консервирането”

Leave a Reply

Gravatar